Полиномът
с n променливи се нарича симетричен ако заедно със всеки едночлен
съдържа и едночлена получен от E със смяна на кои да са две променливи xi и xj .
Примери:
Симетричните полиноми
се наричат елементарни.
Изобщо
Индексите в произведенията трябва да са в растящ ред, без повторения.
Въпрос 1
Ако
колко събираеми съдържа σk ?
На колко е равно σk ако k > n ?
Символите Σ и [ ]
Сумата и произведението на симетрични полиноми е също симетричен полином.
Следователно всеки полином от елементарните симетрични полиноми е също симетричен.
Вярно ли е обратното – че всеки симетричен полином се представя като полином от елементарните симетрични полиноми?
Оказва се че това е вярно и теоремата се нарича „основна теорема за симетричните полиноми”.
Преди да я докажем ще направим някои наблюдения.
Нека
е старшият член на симетричния полином f в лексикографската наредба на степените на едночлените.
Лексикографска наредба се нарича тази, която се използва в речниците.
Вавеждда се наредба сред наборите от числа
ако за някакъв индекс k
Така въведената наредба се нарича лексикографска (речникова).
Първо се подреждат едночлените с най-висока степен на x1 .
От тях, в началото са тези с най-висока степен на x2 .
При тези с еднакви степени на x1 и x2 – в началото са тези с най-висока степен
на x3 и т. н.
След като в началото са подредени едночлените с най-висока степен
пред x1 по този начин
аналогично се постъпва с едночлените с най-висока степен на x1 от
останалите и т. н.
Пример на лексикографска наредба на едночлените на полином:
Ще докажем следното твърдение:
При лексикографска наредба на едночлените на симетричния полином
със старши член
е изпълнено
Наистина, ако i е първият индекс, за който
чрез размяна на множителите xi и xi+1 ще
достигнем до по-старши едночлен на симетричния полином. Това е в противоречие с факта, че E е старшия член.
Старшият едночлен на симетричния полином f ще означаваме с [f].
В сила е [f.g]= [f].[g] старшият член на произведението е произведение от старшите членове.
Нека за едночлена
е изпълнено
Със символа
ще означаваме симетричния полином със старши член E.
Пример:
Ето още един пример:
А тези примери са очевидни:
Сумата от k-тите степени на променливите ще означаваме с pk.
Доказателство на основната теорема за симетричните полиноми
Да преминем към доказателство на основната теорема за симетричните полиноми.
Всеки симетричен полином се представя като полином от елементарните симетрични полиноми σi.
Нека f е симетричен полином и [f]=E.
Да разгледаме следния едночлен на елементарните симетричните полиноми
и хомогенния полином, породен от него:
.
φ1 е симетричен, хомогенен полином със старши член, равен на E.
Неговата степен е
f1=f-φ1 .
Но тогава
.
Постъпвайки аналогично с f1 и продължавайки този процес ще получим редицата от полиноми с “намаляващи”
старши членове:
Рано или късно този намаляващ процес ще спре до нулевия полином.
Да отбележим още че ако изходния полином f е хомогенен от степен n, то всички полиноми fi
са хомогенни от същата степен.
Пример 1:
Да се изрази полинома
като полином от елементарните симетрични полиноми.
Следователно
Пример 2:
Да се изрази полинома
като полином от елементарните симетрични полиноми.
Пример 3:
Да се изрази полинома
като полином от елементарните симетрични полиноми.
От друга страна знаем представянето
Формула на Нютон за сумата от степените
Това е рекурентна формула за изразяване на сумите от степените чрез симетричните функции.
Открита е от Нютон през 1666 г. Той не е знаел, че тя е открита по-рано от френския математик Албер Жирар (1595 - 1632) през 1629 г.
Формулата е
Първото доказателство е от Съветската книга „Курс высшей алгебре” с автор А. Г. Курош,
издателство „Наука” 1968 г.
Ще изразяваме последователно произведенията pk-i σi и накрая ще ги съберем с алтернативни знаци.
Събирайки тази поредица от равенства сменяйки алтернативно знаците забелязваме, че второто събираемо от един ред се съкращава с
първото от следващия.
Получаваме
Или
Да забележим, че σk при k > n е нула, така че формулата може да се редуцира при малки n.
Ще използваме тези формули за да изразим от p1 до p4 чрез σ1 до σ4.
Има и друго доказателство в книгата „Лекции по алгебре” с автор Димитрий Константинович Фадеев идателство СССР – Москва „Наука”
Да разгледаме полинома f от n -та степен.
с корени
x1, x2, …, xn .
между които може да има и равни.
От формулите на Виет е известно, че
.
Да разделим полинома f на (x-xi) по схемата на Хорнер:
и да съберем получените частни за Qi с цел да получим производната f' .
Коефициентът пред xn-k ще бъде :
Да заместим сумите от j-тите степени с pj :
От друга страна
Сега да приравним коефициентите пред xn-k:
Откъдето получаваме формулата на Нютон – Жирар -
Има красиво детерминантно представяне сумата от n-тите степени: