Какво трябва да знаем:     Триъгълник на Паскал   Математическа индукция   Полиноми  
Сумата на реда на реципрочните квадрати Развитие експоненциалната функция в степенен ред
Редове на Маклорен за елементарни функции - таблица       Полагания в редовете
Ред на Тейлор и Маклорен - задачи
Висша математика I част
Научнопопулярно списание "Аз - Ижица"

Числа на Бернули

Якоб Бернули (1654 - 1705)

Началото


Нека k е естествено число.
Следвайки Бернули да разгледаме сумата на k–тите степени на първите n естествени числа
Да означим тази сума с S(n,k).


Ще докажем третото равенство:

Да дадем стойности на i от 1 до n и да сумираме получените n на брой равенства.

Извършваме съкращенията и изразяваме S(n,2)

Заместваме S(n,1) и S(n,0) с получените изрази     
Опростяваме, като приведим под общ знаменател           Разлагаме на множители и - готово!

Да се опитаме да обобщим подхода
Сега да дадем стойности на i от 1 до n и да сумираме получените n на брой равенства.
След съкращаването се получава:
Да изразим S(n,k).
Желаем да придадем полиномен вид на S(n,k) с променлива n.
За да не участват степените на n, които се получават от първото събираемо ще придадем нов смисъл на старото означение        
Формулата придобива вида:        

Събирайки равенствата         като изменяме i от 1 до n-1 получаваме:


Замествайки в получената рекурентна формула получаваме:
Коефициентите пред n се наричат Числа на Бернули.
Да напишем първите няколко

Намесата на редовете

Да разгледаме реда        
За пресмятане на коефициентите му препоръчваме сметалото за действия със степенни редове.
С негова помощ получихме разлагането:

Прави впечатление, че коефициентите пред нечетните степени на x с изключение на първия са нули.
Това е така защото функцията         е четна.


Числата на Бернули се получават от коефициентите на реда по формулата Bn = bn . n!
Теорема        
Доказателсдтвото се основава на разглеждането на коефициента пред xk+1 в реда        

Разкривайки скобите и групирайки членовете, съдържащи xk+1 получаваме че търсеният коефициент е
От друга страна, преобразувайки израза и развивайки всяко от събираемите във вторите скоби получаваме:

Групирайки членовете, съдържащи xk+1 получаваме, че същият коефициент е
Приравняваме двата израза за въпросния коефициент:
Освобождаваме се от знаменателите и използваме означенията на биномните коефициенти за да получим:

Рекурентна формула за числата на Бернули

Ако в този израз разделим на n и след това дадем на n стойност 0 ще получим равенството
Постъпвайки аналогично в равенството         и замествайки с полученото достигаме до рекурентната формула за числата на Бернули:

Портретът на Якоб Бернули може да бъде видян тук.

Какво ще научим:    
Сметало за числата на Бернули
Елемeнти на математиката
Научнопопулярно списание "Аз - Ижица"