Смяна на координатите на диференциална форма до форма с минимален брой променливи
Спокоен той спря сред арената ширна,
спокоен изправи глава - ...
Христо Смирненски „Гладиатор”
Една диференциалната k-форма
ωk =ΣαIkdxIk
при дадена точка p и набор от k вектора
Vk = (v1 , v2, ..., vk )
( където vi са от Rn ) съпоставя число.
Но работата е по-сложна.
ωk е зададена върху k-мерна повърхност Hk в Rn .
Понятието
k-мерна повърхност
Hk в Rn за
Нас ще бъде набор от n функции, всяка от която е с k аргумента
T = (t1 , t2, ...,tk )
Тези аргументи ще наричаме локални координати на повърхността Hk .
Точката p е от Hk а Vk са допирателни вектори към Hk в точка p.
Формата
ωk =ΣαIkdxIk
е зададена в Rn .
Ще я означаваме с ω k,X .
Нашата цел е да я дефинираме в Rk за локалните координати
T = ( t1 , t2, ...,tk )
на Hk .
Така дефинираната нова форма в Rk ще означаваме с ωk,T .
Нека pT е точка от Rk .
Чрез функциите xi = xi(t1 , t2, ...,tk) i = 1...n
ще получим точка от Hk - подмножество на Rn .
Нека са дадени k на брой вектори от Rk –
Vk =
( v1 , v2, ..., vk )
Всеки от тях има локални координати
vi,T =
( ti1 , ti2 , ... , tin )
i=1...n .
В пространството Rn тези координати се преобразуват по правилото :
Понеже записваме обикновено координатите на векторите като редове, използваме прим ( знак за транспониране )
за записа им като стълбове.
Матрицата
от вид n x k е матрицата на Якоби в точка pT , която ще означаваме с
.
Матрицата на Якоби в точка pT е числова матрица, така че нямаме трудност с изчисляването на векторите
Vk, X.
Така получаваме точка pX и k вектора Vk, X в Rn .
Полагаме
ω k, T, pT ( Vk, T )
да бъде стойността
ω k, X, pX ( Vk, X )
Разгледайте някои илюстрации, моля!
Да обобщим и систематизираме:
Дадена е k-форма върху k-мерна повърхност Hk в Rn , която ще означим с ω k,X .
Hk е параметризирана с параметри
T = ( t1 , t2, ...,tk ) от Rk.
Параметризацията се задава с n уравнения от вида
xi = xi ( t1 , t2, ...,tk ) i = 1...n
Желаем да получим k- форма над Rk .
Тази форма ще означаваме с ω k,T .
Дефинираме я така:
Нека pT = ( t1 , t2, ...,tk )
е точка от Rk и Vk, T е набор от k вектора от Rk .
Намираме образа на pT , който ще означим с pX .
pX = ( x1(pT), x2(pT), ... , xn(pT) ) .
Изчисляваме ωk,X в тази точка.
Ще се получи квадратична форма над Rn с постоянни коефициенти.
Намираме образите на векторите набора от Vk,T по формулата
. Техният набор от ще означим с
Vk, X .
След това изчисляваме
ω k, X, pX ( Vk, X )
и това число ще бъде стойността на
ωk,T ,
приложена в точка pT за набора от k вектора Vk, T от Rk .
Но как да намерим аналитичния израз на ωk,T , който има вида
ωk,T =
β.dt1 Λ dt2
Λ ... Λdtk
,
където β е функция на ( t1 , t2, ...,tk ) ?
Във формата
, където
α Ik
са функции от ( x1 , x2, ..., xn ) а
dxIk
са базисни диференциални форми от вида
dxi1 Λ dxi2 Λ
... Λdxik в
α Ik
трябва да заместим xi с xi ( pT )
а в базисните диференциални к-форми dx j с
.
След това да умножим външно и да направим приведение.
Пример 1.
ω1,X= 2xyzdx-y2dy-(yz-30)dz
е едно-форма в R3 ,
дефинирана върху кривата H1 ,
параметризирана с (x, y, z) = ( t, t2, t3 ) .
Ще намерим
ω1,T
Заместваме в „коефициентите” на ω1,X променливите (x, y, z)
с техните равни , а диференциалите с:
dx = dt, dy = dt2 = 2tdt, dz = dt3 = 3t2dt .
Получаваме:
ω1,X = 2t6dt - t4dt2 - (t5-30)dt3 =
2t6dt - 2t5dt - (t5-30)3t2dt =
t2 (2t4 - 2t3 - 3(t5-30) ) dt
Нека t=1. Тази единствена координата определя точка pT . pX = (1, 1, 1 )
Нека vT = (1) е вектор от R1 .
Той се преобразува чрез
в
Този вектор е допирателен към H1 в точка pX.
При t=1 формата в точка pX = (1,1,1) е
ω1,X,pX = 2.dx - dy - (1-30).dz .
ω1,X,pX(V1,X) = 2.1 - 2 - (1-30).3 = 87.
Същата стойност се получава и за
ω1,T,pT(V1,T)
за pT = (1) и vT = (1).
Пример 2
Формата ω2 = dx^dy е зададена в X=(x,y). Ще я изразим в полярни координати (ρ, φ):
Намираме пълните диференциали на x и y и след това ще намерим тяхното външно произведение.
Якобианът на тази смяна е:
Да разгледаме двата единични вектора в системата (ρ,φ) и да намерим техните образи в X.
v1=(1,0), v2=(0,1) .
Как се преобразуват тези два вектора?
Нека сега в точка p(ρ,φ) с координати (ρ0,φ0) са приложени двата единични вектора.
Ще намерим стойността на формата ω2, (ρ,φ) .
Пример 3.
Как се променя базисна к-форма в Rn при смяна на координатите?
Пример 4.
Нека в R3 е зададена повърхността H2, параметризирана с
(x,y,z) = (u2 +v, 2u-v, u+v3 ).
Върху H2 е зададена 2 –формата
ω2 = zdydz + (y+1)dzdx – dxdy.
Ще преобразуваме ω2 в системата U=(u,v).