Какво трябва да знаем:     Градиент и производна по направление   Формули на Грин  
Основно решение на уравнението на Лаплас като функция от разстоянието
Висша математика II част
Висша математика III част
Уравнения на математическата физика

Представяне на стойностите на функция чрез потенциалите

Тази страница е заимствана от книгата на проф.Тодор Генчев Частни диференциални уравнения Издателство "Наука и Изкуство" 1976г.

Нека V е област в тримерното пространство с гранична повърхност Γ .
Нека още P0 е вътрешна за V точка. Предполагаме, че нейните координати са (0,0,0).
Ако P е точка от V да означим с r разстоянието от P0 до P :      
Знаем, че функцията 1/r е хармонична в V\{P0}.
Да предположим, че v е произволна функция, за която е дефиниран операторът на Лаплас и че има непрекъснати частни производни в областта V и по нейната граница Γ.
Да приложим симетричната формула на Грийн                 при        
Няма да успеем за цялата област V защото u не е дефинирана в P0.
Затова ще оградим P0 със сфера σε с радиус ε и ще приложим формулата за D = V\Sε . Sε е обемът, ограден от сферата σε .

Знаем, че u е хармонична. Тогава Δu=0.      
Интегралът отдясно е равен на сумата      
Векторът на нормалата n в първия интеграл е насочен навън от тялото V, перпендикулярно на Γ а във втория -
навътре в сферата σε, към точката P0 .
Вторият интеграл, от своя страна се разделя на два интеграла      
Целта ни е да докажем, че първият от тях клони към нула при ε → 0 а вторият към стойността на функцията v в точката P0 ,
като при това ще се появи вездесъщата константа π.
Да видим:

v , бидейки непрекъснато диференцируема във V има непрекъснат градиент.
Тогава производната по направление е ограничена, да кажем от константата M по сферата σε с лице 4πε2 .

При вторият интеграл нормлният вектор е насочен по посока на градиента ( посоката на максималното нарастване ) на функцията 1/r .
Затова производната по направление ще има положителен знак и се изчислява така:
От теоремата за средните стойности получаваме ,
където P е някаква точка от сферата σε . При ε клонящо към нула точка P ще се доближава към P0.
Да се върнем към началото и да приложим наученото за интегралите при ε → 0 .
Интегралът отляво изглежда разсходящ, но това не е така, защото Δv е ограничена във V а интегралът , след преминаване в сферични координати се разбира че е сходящ.
Окончателно        
Или        
Интеграл от вида се нарича потенциал от прост слой.
потенциал от двоен слой.
А интегралът обемен потенциал.


Какво ще научим:     Свойства на хармоничните функции