ОНТОЛОГИЯ НА
ПОНЯТИЯТА ,,ПРОСТА”
И
,,СЛОЖНА” СИСТЕМА
Николай Петров
Технически Университет – София
,,Понятието – това е духът”
Георг Хегел
Резюме: В така представеното
авторско изследване е извършен анализ на двойката категории ,,цяло-част”,
,,система-елемент”, ,,просто-сложно”. Оказа се, че простото
и сложното описват не само
материа-лните обекти, но и концептуални образувания. В този смисъл, може да се
смята, че съществуват онтологична и семиотична простота и сложност,
описващи съответно материалните и концептуални обекти в природата.
Ключови думи: ,,цяло-част”; ,,система-елемент”;
,,просто-сложно”
Въведение: Категориите просто и сложно са едни
от най-слабо раз-работените в кръга от понятия на диалектическата логика. Причините
са различни, но към главната от тях може да се отнесе, пренебрегването на тази
категория от великите мислители на миналото [1]. Съвременните фи-лософски
изследвания – очевидно повлияни от изтъкнатата по-горе при-чина, разглеждат простото и сложното, като второстепенни категории, имащи твърде ограничена
сфера на използване [2, 3].
Развитието на науката в наше време
опроверга мнението на фило-софите, като постави понятията просто и сложно във
фундамента на таки-ва частни науки като: логистика, кибернетика, теория на системите,
механика, теория на информацията, системна философия и др.
Постановка
на проблема: Авторът не си поставят за цел, да изс-ледват
развитието на понятията просто и сложно в чисто философски аспект. Целта
на тази статия е ,,техногенното” изследване на тези понятия, като се набляга на
,,логистично-кибернетичната
същност” на про-блема.
Основната теза на автора е:
,,Няма
абсолютна простота. Поради това обектите в природата могат да се класифицират
като прости или сложни само от гледна точка
на субективните логистично-кибернетични знания за тях”.
Нека да приведем няколко примера от Георг Хегел и
Иманул Кант, за да получим представа за
началния смисъл вложен в тези понятия.
Георг Хегел твърди следното [4]:
·
,,Онова, което
духът си приготвя в нея (във феноменологията на духа) е елемента на знанието. А
в този елемент моментите на духа се разгръщат във формата на простотата, която
знае своя предмет като самата себе си”;
·
,,Ако наличното
битие е определено като вид, то е проста мисъл, т.е. простотата е субстанция.
Поради своята простота, или поради звоята еднаквост със самата себе си, тя
изглежда непоколебима и трайна”;
·
,,На пръв поглед
изглежда, че определеността е определеност само благодарение на това, че се отнася
към нещо друго и нейното дви-жение се придава от чужда сила. Тъкмо това, че тя
има в себе си самото инобитие и е самодвижение, се съдържа в споменатата прос-тота
на мислене. Защото последната е самодвижеща се и самораз-личаваща се мисъл и е
собствената вътрешна същност, т.е чистото понятие” (Хегел Г. Феномелогия на духа. С., 1995).
На това място авторът твърди, че ако мисълта на Хегел
се освободи от натруфения и ,,тежък език” и се конкретизира в техногенен
смисъл, ще следва, че:
,,Простотата се разглежда като проява на отношението
на субекта на познанието (,,абсолютния дух”) към обекта на познанието. При това
обекта се третира като ,,мисълта за него”, т.е. наличното битие определено като
вид разнообразие”.
Почти същото поставяне на въпроса се среща и у Имануел
Кант. От литература [5] са взети следните два цитата:
·
,,Абсолютната
простота не е понятие, което може да бъде отнесено непосредствено към едно
възприятие, а трябва само да се изведе като идея”;
·
,,Явленията се разглеждат
като дадени и разумът изисква абсолю-тната завършеност на условията за
възможността им, доколкото тези условия съставят редица… Когато редицата има
граница (начало), то нейният първи член се нарича: с оглед на изтеклото време –
начало на света, с оглед на пространството – граница на света, с оглед на
частите на едно дадено в границите си цяло – просто, с оглед на причините –
абсолютна спонтанност (свобода), с оглед на същес-твуващите на променливи неща
– абсолютна природна необходи-мост”.
Очевидно, втория цитат е труден за осмисляне извън
Кантовата ,,аб-солютна завършеност на съставянето на даденото цяло на всички
явления”. Самият Кант дава едно тълкуване според което простотата (както и
другите понятия от втория цитат) се свързват с подхода (идеята за редица от
явления) и с гледната точка (начина, по който безусловно се съдържа в
понятието). Ето и самия цитат на Кант:
,,Абсолютното цяло от редицата от условия за едно дадено
обус-ловено винаги е безусловно; защото извън него няма повече условия, с оглед
на които то би могло да бъде обусловено. Обаче това абсолютно начало на такава
редица е само идея, или по-скоро проблематично понятие, чиято възможност трябва
да се изследва и при това по отношение на начина, по който безусловното като
истинска трансцедентална идея, за ко-ято се касае, може да се съдържа в него” [5].
Решаване на
поставения проблем: Така извършената
по-горе ,,кратка екскурзия” във философията, показва, че собствения ни подход
при определянето на понятията система
и сложна система е най-малкото допустим.
Разбира се необходимо е да слезем от стъпалото на пълната абстрактност в
определенията и да се опитаме да предадем на понятията ,,прос-то” и ,,сложно”
по-предметно логистично-кибернетично измерение.
На всички е известно, че науката логистика се занимава с методите за обслужване на системите, т.е.
организация и оптимално движение на материални, човешки, информационни и
финансови потоци [2, 3, 9, 12, 16].
От друга страна в науката кибернетика основен проблем е оптималното управление на системите (технически,
икономически, финансови, транспортни, обществени и т.н.) [6, 9, 16].
Нека да разгледаме различния смисъл, който се влага в
понятията ,,просто” и ,,сложно” от научната практика.
1. Гносиологична простота и сложност. Простото –
това е разбирае-мото, достъпното, лесното за изучаване и изследване. Сложното е
неразб-раното, трудното, необикновеното. Гносиологичната простота (или слож-ност)
е трудно уловима и е невъзможно да бъде строго формулирана (нап-ример
определението за сложна система от [3, 5],
съгласно което сложната система се описва с не по-малко от два езика). Освен
това, върху класи-фицирането на даден обект като ,,труден и неразбираем”
оказват влияние и ирационални фактори: култура, образование, привички,
традиция, религия и т.н.
2. Онтологична простота и сложност. Простото - това е
неделимото в конкретни връзки и отношения. Сложното е делимото, структурното.
Сле-дователно, простото е това, чието вътрешно устройство и състояние нямат
значение при третирането.
3. Адитивна сложност и простота. Простото е това,
което се състои от малък брой качествено еднакви елементи. Сложното съдържа
голямо или много голямо количество еднородни елементи. Показател за сложността
е общото количество елементи. Максимална простота има един елемент, т.е. това
което се приема за неделимо в конкретната ситуация. По този признак създателя
на науката кибернетика - Норберт Винер определя в [7] понятието ,,сложен
сигнал”.
4. Организационна сложност и простота.
Простото се състои от малък брой качествено различни елементи, връзки и
отношения. Сложното съдържа голям брой качествено различни елементи, връзки и
отношения. По този признак се определя в [8, 9, 10, 16, 17]
понятието ,,сложна система за управление”,
включително и в космически мащаби.
При всички случаи става дума за
простота и сложност в относителен смисъл. И наистина, тъй като природата е неизчерпаемо
начало за измерване на простотата и сложността (обект с нулева сложност) не
съще-ствува и всяка неделимост, различност и тъждественост са строго конк-ретни.
Изброените предметни измерения на
простото и сложното в известна степен ги описват, но не прибавят нищо ново към
техния смисъл. Тъй като едва ли е възможно нещо по-добро, остава да приемем
това описание като изходна точка и съобразявайки се с тази точка да се
предвижим по-ната-тък. С други думи, на базата на даденото определение за ,,сложна
система”, ще трактоваме категорията ,,сложност” в рамките на общоприе-тия
смисъл, като конкретното и съдържание ще се определя не изхождайки от тези
рамки, а като се предържаме към смисъла на цялото словосъ-четание за сложна
система. Това означава че ние вървим от общото към частното и по този начин си
спестяваме главоболието винаги да доказваме, че дадената съвкупност е наистина
сложна система не само поради факта, че категорията ,,сложност” изпълнява
ролята на прилагателно-определе-ние, а точно обратното, съвкупността е сложна
система и като такава прилагателното ,,сложна” може да се разглежда в смисъл на
категорията ,,сложност”.
Но предметното съдържание, което вложихме
в категориите ,,прос-то” и ,,сложно” служи не само за по-коректно описване на
понятието ,,сло-жна система”, но и за по-предметното му тълкуване. Изхождайки
от смисъла на категориите, ние въвеждаме няколко ограничения чрез
формализацията на реални обекти и след това на базата на тези ограничения ще се
обърнем към главната цел която сме си поставили: формиране на понятието ,,сложна система” в смисъл на надеждност, като частен случай на
сложна система като такава.
Доколкото обаче, третирането на
предмета на познанието като елемент, система, или сложна система, предполага
неговото декомпозиране, дотолкова тези понятия са свързани с друга двойка
фундаментални философски категории: ,,цяло”
и ,,част”.
Желаейки – разбира се доколкото е възможно, да
представим и обосновем поне в най-общи черти основите на проблема, ще скицираме
онези черти на категориите ,,цяло” и ,,част”, които имат непосредствено отношение към нея. При изложението
сме използвали [6, 7, 10].
Изучаването на всеки
произволен предмет, почти винаги предизвиква въпроси за неговото конфигуриране
от съставните му части. Фундаментално значение има такива въпроси като: как
възниква новото качество на предмета – като просто сумиране на качествата на
частите му или по друг начин; как възниква общата цел у частите и т.н.
Това, че цялото не е обикновена сума от
частите си за първи път е доказал Аристотел [11], но вън от съмнение е че е възможно сума от части да
даде цяло. Това е била гносиологична предпоставка за ,,абсолютизма” на
класическата механика (XVIII-XIX век)
в нейната философска основа – метафизиката. Именно метафизиката смяташе (Фр.
Бейкън, Гобс), че за определяне на свойствата на цялото е достатъчно да се
знаят свойствата на частите.
Преодоляването на подобен абсолютизъм,
започна във философската теория на Е. Кант и Г. Хегел и завърши със създаването
на диалектическия материализъм от К. Маркс и Ф. Енгелс. Те доказаха, че цялото
и частите се намират във взаимна диалектическа връзка, като взаимно се
определят в своето единно битие [13-15].
Забележително емоционално и картинно описване на
диалектическия подход е следния цитат от К. Маркс [15]: ,, …в живия
организъм напълно изчезват различията между елементите. И ако нещо остава, това
не е отделното съществуване на различни елементи, а живото движение на различни
функции, одушевени от един и същ живот. По такъв начин, различието не предхожда
в готов вид живота, а обратното, само непрекъснато произтича от него и също
непрекъснато изчезва и се парализира от него”.
Съвременната интерпретация на отношението
,,цяло-част” се вклю-чва в конкретния научен метод и се определя в термините на
този метод. За общата теория на системите, категориите ,,цяло-част” са много
близки и често се употребяват като синоними на понятията ,,система-елемент”.
В какво се състои тази близост и в
какво - разликата?
И цялото и системата като понятие
изразяват връзката между частите и елементите, интегриране на техните свойства
като основа на обединя-ването им. Но цялото не изчерпва системата. За цялото
като битие са без-интересни аспектите на структурата, йерархията, относителната
самос-тоятелност на елементите и т.н.
Доколкото обаче, ние се интересуваме от
осъществуването на предмета, от фактологията на движението му, дотолкова имаме
право да употребяваме категориите ,,цяло и система” като синоними.
Следователно ще следва определението:
,,Цялото не е нищо друго, освен съвкупност от
взаимодействия и техния интегрален резултат”.
Отношението на ,,цялото като система” към ,,частите
като елементи” е базисно за теорията на системите и точно в този смисъл ще го
разгледаме и ние [10, 17]. Като илюстрация на казаното
по-горе се превежда експли-кацията на двойката ,,част-цяло” извършена от
финланския логик У. Саар-нис (
II. Отношение
на подмножество към множество. То може да бъде: транзитивно, много-многозначно,
антисиметрично и рефлексивно.
III. Отношение
на елемент към цяло. То може да бъде: антитран-зитивно, много-многозначно,
антисиметрично и антирефлексно.
Независимо, че класификацията на У. Саарнис не може да
бъде призната за изчерпателна, тя е достатъчно нагледна и показва, че смисъла
на двойката ,,цяло-част” може да се уподоби на ред ограничен от едната страна с
отношение за равенство (което е рефлективно, симетрично, тран-зитивно и
много-многозначно), а от другата с отношението ,,елемент-цяло” (което е
антирефлективно, антисиметрично, антитранзитивно и много-многозначно).
Изводи
На база на така извършеното ,,техногенно” изследване, следват
изходните постановки на статията:
1. Изясняването на смисъла на двойката категории
,,цяло-част”, ,,система-елемент”, ,,просто-сложно” има практическо значение
само кога-то, въпросната двойка категории е предмет на човешкото познание.
2. За тази цел е необходимо наличие на предмет на
познанието, който да се стреми не само да проникне в него, но и да го свърже с
останалото битие в една обективна картина на постоянно изменящата се материя.
3. Етапите на човешкото познание, относно понятията
,,проста-сложна система” са свързани с отношенията на субекта към предмета в
процеса на познанието, т.е. с отношенията третиращи предмета в термините или на
желанията, или на възможностите на етапа на познание.
Литература
1. Russel B. History of Western Philosophy.
2. Попчев
Ив. Шест теми и литература по управление на риска. НБУ,
София,
2012.
3. Гиндев Е. Надеждност
на сложни системи. София, 1976.
4. Хегел
Г. Феномелогия на духа. С., 1995.
5. Кант
И. Критика на чистия разум. БАН. София, 1967.
6. Баркли Э. Символическая логика и разумные машины. Иностран- ная
литература, М., 1961.
7. Винер
Н. Кибернетика и общество. ,,Иностранная литература”, М.,
1958.
8. Oppenheim A., A. Willsky,
9. Кульба В.,
Е. Микрин, Б. Павлов, В. Платонов. Теоретические
основы
проектирования информационно-управляющих систем
ко- смических
аппаратов. ,,Наука”, 2006.
10. Содовский В. Основания общей теории систем. ,,Наука”, 1974.
11.Аристотел.
Реторика. София, 1986.
12.Македонска
Д., Н. Казаков, И. Димитров. Основи на логистиката.
,,Транслогистик”,
С., 2001.
13.Енгелск
Ф. Диалектика на природата. С.,
1950.
14.Энгельс
Ф. Анти Дюринг. София, 1975.
15.Маркс К. Капиталът. Том 1. София, 1955.
16.Петров
Н. Основи на автоматизацията. ТУ-София, 2 разширено
издание.
ЕЦНОК, 2009.
17.Petrov
N.
Probability,