инж. Ж. Петров
6 юни 2012 г.
Огромните количества отпадъци с всеки изминал ден се явяват един значим проблем за човечеството. Тяхното нарастване е свързано не само с увеличаване броя жители на планетата, но и с научно – техническия прогрес (все по съвършена техника) и неутолимия стремеж на човека към материален просперитет.
Дилемата, пред която се изправя нашето общество е или да се усвоят ефективни технологии за оползотворяване на отпадъците или да се самоунищожим с ресурсна и екологична катастрофа. Световното консуматорско общество е достигнало своя пик. А добре известно е, че минералните запаси в земната кора са ограничени.
Според италианския химик Уго Барди през следващите 30 – 50 години се очаква фатално изчерпване или намаляване на много метали и минерали. На първо място са живака, оловото, кадмия, калия, селена, талия, фосфатите, урана и др. Редица американски и немски учени от доста години сигнализират, че ограничените природни ресурси поставят човечеството на изпитание.
През последните 10 години цените на повечето суровини са нараснали с над 2,5 пъти. Най – чувствително нарастват цените на нефта, химикалите (най- вече реактивите за научна работа и тези за финния органичен синтез). Расте още цената на златото, среброто, платината и горивата.
Водещите в икономическо отношение страни са се ориентирали към рециклирането , което осигурява по- евтини материали, по- нисък разход на енергия и намаляване щетите за околната среда. Чиста и ненакърнена природа осигурява здравословни условия на живот и е безценен икономически актив.
Американската агенция за опазване на околната среда ЕРА е доказала, че рециклирането (оползотворяването) на отпадъците е шест пъти по – ефективно отколкото загробването им на сметища и преработка на свежи суровини. Повторната преработка на материалите ще играе все по-сериозна роля в световната икономика.
Най – значими нива на оползотворяване на отпадъците са достигнати при желязото като около 45% от стоманата се дължи на желязото от „вторични суровини”. На второ място е медта – около 40 %, следват на оловото, златото, никела и др.
Човечеството е принудено непрекъснато да увеличава дела на продуктите от отпадъци за сметка на минералните суровини от рудните находища . Освен това цветните метали (олово, мед, злато и др.) в сметищата са в много чиста форма . Някои автори дават за пример медта, която намалява застрашително. За 1 тон мед трябва да бъдат изкопани , транспортирани и преработени около 1000 тона медна руда.
Още през 80 –те години на миналия век канадската фирма “Noranda” проучва възможността за извличане на цветни метали от компютри, принтери и друга електронна техника. Обосновано доказват, че от електронната техника могат да се извличат до два пъти повече метали, отколкото от рудите, при много по- икономични и екологосъобразни технологии.
В края на 20 –ти век започна масово оползотворяване на повечето отпадъци в САЩ, Сингапур, Китай, Англия и др. , най- вече в техниката съдържаща цветни метали. У нас успоредно с масовото навлизане на електрониката в бита се предприеха много законодателни инициативи за рециклиране и оползотворяване на всичко , което може да се използва. А в някои случаи то е над 80- 85 % (принтери, релета, контактори и др.). В много страни започна оползотворяването почти на всички метали, хартията, пластмасите и повечето химикали.
Не може да не посочим за пример и една от най – богатите жени в Китай и в света – Г-жа Жанг Йин. През 1990 г. тя създава фирма за събиране и обработка на хартиени отпадъци. В последните години почти цялата отпадъчна хартия на САЩ и Европейските страни , включително и от България с кораби се изнася в Китай. Там отпадъчната хартия се рециклира в картон, с който се опаковат мебели, детски играчки, електротехника и други, пътувайки през океана с печат Made China към западните потребители.
Така с първоначалната инвестиция от 3800 долара банковата сметка на фирма „Жанг Йин „днес е 3,5 милярда долара. В момента това е една от най – мощните фирми в Китай, а списание Forbes провъзгласи г-жа Йин за най – богатата жена в света, спечелила сама парите си (а не от наследство).
С основание оползотворяване на отпадъците се определя, като безотказен източник на пари. Известно е, че у нас годишно се отделят над 40 милн. тона отпадъци, но сме на едно от последните места в Европа по оползотворяването им. Има макар и малко положителни примери в България – екоферми за производството на биоторове от отпадъчна продукция, оползотворяване на дървесни отпадъци, на пластмаси и най вече на отпадъчни метали.
Водени от корпоративни, политически или други интереси у нас екологичните институции вместо да стимулират, понякога пречат да се оползотворяват отпадъците. Фундаменталната движеща сила на съвременния свят - пазарните и финансови интереси обаче са неумолими. Рано или късно и у нас оползотворяването на отпадъците ще се обособи като перспективна индустрия.