Ако при търсене на максимум всички оценки D1, D2 , D3, D4
, ... , Dn са по-големи или равни на нула,
полученият опорен план е оптимален и задачата е приключила.
Оптималният план се реализира когато базисните променливи, намиращи се в стълба Б заемат стойностите от тълба B.
Ако при търсене на максимум има отрицателени оценки планът не е оптимален и трябва са се премине към друг, по-добър.
Определяме най-неблагоприятната оценка. Нейния стълб се нарича определящ.
Да кажем, той е стълбът xj.
От определящия стълб - xj, единствено за положителните му елементи, определяме минималното частно от елементите на стълба B
и тези положителни елементи.
Редът, при който се получава това минимално частно е определящият ред.
Да кажем, той е редът xi.
Общият елемент на определящия ред и определящия стълб се нарича определящ елемент.
Сега нашата цел е да направим променливата xj базисна.
Опраделящият стълб трябва да придобие вида:
За да се получат желаните нули, ние трябва да умножаваме определящия ред по подходящи числа и да го прибавим към другите,
така както постъпваме при метода на Гаус.
Определящия ред трябва да се раздели на определящия елемент, за да се получи желаната единица.
Променливата xj се поставя на местото на xi.
В стълба C се поставя коефициентът пред xj от целевата функция - cj .
Преизчислават се оценките и така нататък и т.н.
Ще разгледаме три примера.
Простете това отклонение, но не мога да сдържа даскалската си природа.
Целта на обучението по математика е ученикът да чете, слуша, разбира и създава абстрактен текст.
При разглеждането на примерите трябва са се водят писменни бележки и отделните операции
е желателно да се извършват самостоятелно, спазвайки указанията.
